Страхът на възрастните хора в България от настаняване в старчески дом се определя от различни социални, психологически и културни фактори, които взаимно се преплитат. Нека ги разгледаме:
Културни и семейни ценности. Традиционно в българското семейство съществува силна връзка между поколенията и грижата за остарелите родители се приема като морален дълг на по-младите поколения. Настаняването в дом за стари хора често се приема като провал в семейните отношения, като „изоставяне“ от близките и дори като девалвация на ценностите. Семействата нерядко изпитват вина, а самите възрастни хора – срам, че няма кой да се грижи за тях у дома. Този обществен натиск обикновено предизвика у възрастните хора чувството, че са нежелани и отхвърлени от своите близки, а младите хора се опитват да лавират между многобройните си ангажименти и грижата за възрастния член на семейството.
Недостатъчна информираност и битуващи стереотипи. Съществуват негативни представи за условията в домовете. Те се свързват с липса на лично пространство, лоши и нехигиенични битови условия или недобросъвестен персонал. По-възрастните хора често чуват истории за „лошо отношение“ или „неподходящи грижи“, което допълнително подсилва страховете им. Въпреки съществуването на качествени и професионално работещи домове за възрастни хора в България, тези стереотипи все още са популярени. Макар животът и обществените условия да се променят, много семейства и възрастни хора са убедени, че най-добрата грижа е възможна само в домашни условия, а старческият дом се възприема като изключително крайна и нежелана мярка. Разбира се, ограничен е броят на семействата, които могат да предоставят денонощно медицинско наблюдение, безопасност и грижа, каквито предлагат специализираните домове за възрастни.
Липса на доверие в системата за социални грижи. Не можем да кажем, че недоверието в институциите и социалните услуги няма своите основания. Обикновено то произтича от по-стари, а понякога некоректно отразени в медиите практики. Това недоверие се отразява негативно върху възприемането на услугите в домовете за възрастни хора. Действително исторически, старческите домове в България са били свързани с недобри битови условия, нехайно отношение или липса на достатъчна грижа. Медиите разкриват отделни случаи на насилие, лоша хигиена или финансови злоупотреби, които формират у хората предубеденост и негативизъм. В действителност обаче има домове, които предлагат изключително професионална грижа за възрастните хора. Създаването на условия за активна обратна връзка и комуникация между семействата и старческите домове, провокира доверие и сигурност и съдейства за постепенна промяна на обществените нагласи.
Финансови фактори. Таксите за настаняване в старчески дом с добри условия и високо ниво на обслужване могат да се окажат висока за повечето пенсионери в България. Недостатъчната финансова стабилност и обезпеченост води до опасения, че настаняването в дом ще отнеме значителен финансов ресурс на семейството, а самият възрастен човек може да се почувства като бреме за близките си. В случаите, в които се изискват тясно специализирани медицински грижи, настаняването в дом за стари хора обикновено е финансово по-изгодното решение.
Опасения от социална изолация и липса на контрол. При преместване в старчески дом много от възрастните хора се безпокоят от загуба на самостоятелност, лично пространство и контрол над ежедневието си.
Смята се, че социалния кръг се стеснява. Липсата на контакт с приятели, съседи, познати в квартала е действително болезнено и също допринася за негативните нагласи към домовете. Затова възрастният човек може да възприеме оставането в собствения си дом (дори и при по-неблагоприятни условия) като по-добър вариант, тъй като това ще му позволи да поддържа контакти и да живее в позната среда. Несигурността и липсата на яснота относно реда и правилата в дома водят до допълнителен стрес и чувство на безпомощност, защото неизвестното е плашещо.
Истината е, че съвременните домове за възрастни хора предлагат отлични условия за социализация, създаване и поддържане на социални взаимоотношения, както и участие на близки и приятели в социалните дейности в домовете.
За да се преодолеят тези страхове, е нужно:
- Информираност. Популяризирането на добрите практики и създаването на прозрачност в грижите и управлението на старческите домове дава реалистични представи за тях и качеството и нивото на техните услуги.
- Обективност. Ако ви се налага да обмислите настаняване на ваш близък в дом за възрастни, търсете обективна оценка и проучете условията в няколко дома, за да имате собствено мнение и да можете да направите информиран избор. Добре е лично да посетите избраните от вас домове и да се убедите какво реално представляват услугите, как протича ежедневието на възрастните хора, как се осигурява медицинска и социална грижа и т.н.
- Право на избор за възрастния човек. Ако здравословното и менталното му състояние позволяват, е добра идея той самият да се включи в посещенията и да участва във вземането на решение за настаняване в старчески дом. Това ще му помогне в прехода и адаптацията, ще пощади достойнството му и ще запази усещането му за контрол над собствения му живот, а вие по-лесно ще преодолеете чувството за вина.
- Убеденост и мотивация. Възрастните хора трябва да усещат, че с настаняването в дом няма да изгубят връзка с близките си и няма да бъдат „забравени“. Необходимо е да бъдат убедени, че вие се стараете да направите най-доброто за тях, за тяхното здраве и сигурност при създалите се обстоятелства. Това трябва да показват не само думите, но и действията ви. Така че – спазвайте поетите обещания към своите близки. Ако имате колебания, кое е правилно и не разбирате как се чувстват – просто се поставете на тяхно място.
Настаняването в старчески дом често е най-правилното, а понякога и единственото решение за осигуряване на безопасност и адекватна грижа за възрастните хора. Предразсъдъци има тогава, когато липсва информираност. Затова се информирайте от надеждни източници и се доверете на личната си преценка. Така ще знаете, че битовите условия, сигурността, денонощната медицинска грижа, както и възможностите за социализация и психологическа подкрепа в специализиран дом за възрастни, са много повече от това, което бихте могли да осигурите на своя близък в домашна среда.