Image default

Иво Сиромахов: Лъжите на Борисов се леят като водопад, а „опозиционните журналисти го слушат в захлас

Сатирикът разкри как медийната хигиена изчезва в името на политическия PR

Писателят и сатирик Иво Сиромахов публикува остър коментар в социалните мрежи, в който анализира последните медийни изяви на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Според Сиромахов серията от интервюта в медии като „Капитал„, както и при журналистите Явор Дачков и Мартин Карбовски, е „блестящ ход“ на политическия PR, целящ да легитимира образа на Борисов пред критично настроената аудитория.

Клопката на фамилиарниченето

Основният акцент в анализа на Иво Сиромахов е психологическият трик, чрез който Бойко Борисов доминира над събеседниците си. „Борисов веднага изяжда интервюиращите, като ги вкарва в капана „на „ти“ или на „вие“. И изведнъж суровите журналисти започват да пърхат от трепета на почесаното его“, посочва Сиромахов.

Той подчертава, че преминаването към неформално общуване разрушава задължителната дистанция, която трябва да съществува между четвъртата власт и политическите фигури. Според сатирика това превръща журналистите в част от „отбора“ на политика, правейки ги неспособни да задават неудобни въпроси.

Липсващите въпроси и „торбата с лъжите“

В коментара се посочва, че в тези дълги разговори удобно се пропускат ключови теми от миналото, свързани със знакови скандали и личности като Мишо Бирата и Алексей Петров. Вместо това се дава трибуна на познатия наратив за построените магистрали и вкарването на България в международни структури, без да се анализира реалният принос.

„Лъжите на Борисов се леят като водопад – магистрали, икономически растеж, благоденствие… а „опозиционните“ журналисти го слушат в захлас“, пише още Иво Сиромахов. Той сравнява поведението на медийните фигури с това на „влюбени лели“, които са готови да простят всичко на „лошото момче“ в замяна на внимание.

Виж още:  Мъж пострада при пожар в Смолян

Според автора тази тенденция е опасна, тъй като подменя истинския журналистически сблъсък с внимателно дирижиран спектакъл, в който дори критиците неусетно се превръщат в проводници на политически внушения.