Държавният глава поднови и исканията за репарации от Берлин в остра реч
Държавният глава направи острото изказване вчера по време на възпоменателната церемония за 81-ата годишнина от освобождението на бившия нацистки концлагер Аушвиц-Биркенау.
Думите на Навроцки, който встъпи в длъжност през лятото на 2025 година като кандидат на консерваторите, бележат поредна ескалация в историческия спор между Варшава и Москва.
„Освобождение“, което не носи свобода
В речта си пред оцелелите и дипломатите, Навроцки деконструира традиционния разказ за „съветското освобождение“.
„Да. Тези седем хиляди души, които бяха живи през 1945 г., видяха освобождение и свобода в лицата на съветските войници. Но в същото време свободата не ги очакваше зад стените на концентрационния лагер в Аушвиц„, заяви Навроцки, цитиран от полската обществена телевизия TVP.
Той подчерта пряката връзка между пакта Рибентроп-Молотов от 1939 година и условията, позволили на нацистка Германия да изгради лагерите на смъртта. Според полския президент, СССР носи отговорност за избухването на глобалния конфликт, който е направил Холокоста възможен.
Атаки и срещу Германия
Освен критиките към Москва, Навроцки използва трибуната, за да поднови исканията на Полша за военни репарации от Берлин. Според международни наблюдатели, присъствали на събитието, президентът е наблегнал на тезата, че „Аушвиц е символ на варварството на една идеология, намерила дом в конкретна държава – Германия„, и настоя, че сметките за Втората световна война все още не са уредени.
Реакцията на Москва
Отговорът на Русия не закъсня. Руското външно министерство определи думите на полския президент като „подигравка с паметта на жертвите на Холокоста“. Кремъл продължава да настоява на своята версия за историята, според която Червената армия е единственият спасител на Европа от нацизма, игнорирайки фактите за съветската окупация на Източна Европа след 1945 година.
Историческият контекст
На 27 януари 1945 г. войници от 60-та армия на Първи украински фронт влизат в лагера и заварват малцината оцелели – предимно болни и изоставени, след като нацистите евакуират повечето затворници в „маршовете на смъртта“. Между 1940 и 1945 г. в комплекса са депортирани най-малко 1,3 милиона души, като 1,1 милиона от тях са убити.