Създателят на група „Ренегат“ разкритикува фалшивото състрадание и лицемерието в социалните мрежи
„Вече всичко е спокойно. Обикновено така се случва. Тишината се възцарява около третия ден“ – с тези думи музикантът и писател Константин Кацаров коментира в социалните мрежи вълната от реакции след кончината на българския автор Роси Антов, известeн като Дивак Турлак. В остър и аналитичен пост Кацаров изтъкна факта, че смъртта на местен творец засенчи по интерес в България края на световната кинолегенда Бриджит Бардо.
Феноменът на „посмъртното чудо“
Кацаров обръща внимание на парадоксалната ситуация, в която потребители масово споделят текстове на Антов, с когото се запознават за първи път едва след фаталната новина. Музикантът определя това като част от едно „лицемерно, инфлуенсърско общество на беззъб гняв, измамна любов и фалшиво, краткотрайно състрадание“.
Според фронтмена на „Ренегат“, кампанията за изкупуване на книгите на починалия автор е закъсняла проява на загриженост. Книгите не могат да бъдат открити сега, защото приживе не са били търсени, подчертава Кацаров, разкривайки структурния дисбаланс между виртуалната активност и реалната подкрепа за българската култура.
Критика към медиите и „патриотите“
В публикацията си Кацаров не пести критики и към медиите, които отразяват „неизвестните“ творци едва след смъртта им, тъй като тогава те се превръщат в „най-благодатната и продаваема новина“. Музикантът противопоставя този интерес на ежедневието, в което медийното пространство е окупирано единствено от политици и поп-фолк изпълнители.
Особен акцент в анализа е поставен върху „родолюбивите профили“, които проповядват омраза към Запада, докато битът им е изцяло изграден от европейски блага и капиталистическо имущество. Кацаров иронизира и фалшивите благодетели, чиято „патриотична стока“ и жестове за бедните често прикриват чисто материална лична изгода.
Смъртта като дигитален капитал
„Нечия гибел е благодатна тема… ако това прибавя внимание към профила ни, запасът от некачествена съпричастност на мига се задейства“, заключава Кацаров. Според него победата по интерес на българския писател над Бриджит Бардо в родното пространство не е повод за гордост, а симптом за общество, което консумира трагедиите като поредната „пикантна новина“, преди да се затича към следващата благодатна тема.