Легендарният барабанист беше ритмичният двигател зад химна „Fairytale of New York“
Една от най-влиятелните фигури в историята на фолк-пънка, Андрю Ранкен, е починал във вторник, 10 февруари 2026 година, съобщиха официално от лагера на култовата група „The Pogues„. Кончината на 72-годишния музикант идва само две години след смъртта на фронтмена Шейн Макгоуан и бележи фактическия край на класическия състав на лондонската формация.
„Андрю беше сърцето на The Pogues. Благодаря ти за всичко, за приятелството, за остроумието и щедростта на духа ти“, гласи лаконичното, но емоционално съобщение на останалите членове на групата, разпространено чрез социалните мрежи и потвърдено от Би Би Си.
Архитектът на хаоса
Макар широката публика да свързва „The Pogues“ предимно с назъбената поезия на Макгоуан, музикалните критици са единодушни – без Андрю Ранкен, групата никога нямаше да пробие отвъд пъбовете на Лондон. Присъединил се към състава през 1983 година, Ранкен внесе необходимата агресия и структура в смесицата от ирландски фолклор и пънк енергия.
Неговият стил на свирене му спечели прозвището „The Clobberer“ (биячът/разбивачът), а участието му е ключово за звученето на вечни класики като „Dirty Old Town“, „The Sick Bed of Cuchulainn“ и коледния химн „Fairytale of New York“. Освен зад барабаните, Ранкен често заставаше и пред микрофона, поемайки вокалите в някои от най-енергичните парчета на бандата през 90-те.
Тихата битка
За разлика от шумния живот на своите колеги, Ранкен предпочиташе да стои далеч от светлините на прожекторите в последните години. Макар в официалното съобщение да не се посочва конкретна причина за смъртта, в музикалните среди бе известно, че барабанистът води тежка битка с хронично белодробно заболяване (ХОББ). Здравословните проблеми бяха причината той да пропусне редица от последните събирания на групата, оставяйки празнина, която никой сесиен музикант не успя да запълни напълно.
Със смъртта на Ранкен, „The Pogues“ губят не просто барабанист, а последния пазител на автентичния ритъм на едно поколение, което пренаписа правилата на британската музика.